Slide 1: Политически имидж
Slide 2:
„Политическият имидж” може да се дефинира като съвкупност от най-различни (позитивни и негативни социални, политически, морални, личностни и пр.) впечатления, чрез които се формират целенасочени представи у хората и избирателите спрямо едни или други субекти на политиката (лидери, партии и организации).
Slide 3:
За да се създаде ефективен политически имидж на даден лидер или партия, трябва стриктно да се спазват определени маркетингови принципи
1) налагане на търговска марка (brand image) в създанието на тези, които биха са заинтересували от покупката на дадена стока (лидери, партии) и която продажба би трябвало да се отъждествява с очакванията и нагласите на публиката (като особено влияят т.нар. невербални компоненти – външен вид, облекло, личен живот);
2) изграждане на корпоративен имидж (corporate image) – отъждествяване имиджа на кандидата с този на партията, която го издига в изборите;
3) мерки за изпробване на пазара (test market) – прилага не такива форми, с които да се избере каква е вероятността дадена стока (кандидат) да е толкова привлекателна за купувачите (избирателите), така че стоката да бъде препоръчана от съответните партии;
4) т.нар. повторни продажби (repeated sales), с които обикновено се осигурява приемственост в политиката
Slide 4:
Изграждането на положителни образи изисква спазването на общи изисквания:
1) създаване на такъв политически имидж, който да отразява пред публиката „чертите на победителя” (водача, героя, лидера);
2) приписване на „бащински черти” на политиците (мъдрост, зрелост, опитност);
3) внедряване на „стереотипи” в масовото обществено съзнание (изкуствена героизация, извънредни качества, необикновена сила);
Slide 5:
4) „фабрикуване” на откритост и достъпност на кандидатите пред избирателите (постоянни срещи, временни приемни, непринудени разговори);
5) отработване на ефективна комуникация чрез многобройните информационни канали (телевизионни, радио и печатни) за създаване на позитивни политически нагласи у избирателите;
6) подобряване на професионалното обкръжение от експерти (учени, имиджмейкъри, рекламисти)
Slide 6:
Функции на политическия имидж:
1) комуникационна функция – служи за изграждане на по-добри комуникационни връзки при „градежа” на политическия имидж срез електората;
2) информационна функция – уведомява за намеренията на политическите лидери и партиите и предава техните идеи чрез образите на политиците при формирането на положителен имидж сред избирателите;
3) естетическа функция – грижи се за налагането на привлекателността на кандидат-политиците в ежедневното им общуване с хората;
4) резултатна (оценъчна) функция – крайният резултат от имиджмейкърската дейност в политиката, която се характеризира с постигнатото (положително или отрицателно) в политическия процес изобщо и в предизборните кампании в частност.
Slide 7:
Видове политически имидж:
- Според субекта на политиката – персонален (личностен) и колективен (на организацията)
- Според компонентите на имиджа – вербални и невербални правила и компоненти
- според целите на имиджа – бял (позитивен) и черен (негативен) имидж
Slide 8-9:
Даниел Бурстин извежда няколко характеристики на политическия имидж в практиката:
1) имиджът трябва да бъде синтетичен, да се планира така, че да произведе определено впечатление с помощта на фирмения знак, търговската марка;
2) образът на партията трябва да бъде правдоподобен, достоверен,
3) имиджът трябва да бъде пасивен, партията се стреми бързо да се съотнесе към него, а не да прави имиджа свое подобие
4) образът трябва да бъде ярък и конкретен, да сработва добре, да апелира към чувствата на хората, да се възприема бързо, когато съсредоточава определени черти
5) образът на партията трябва да бъде опростен, да бъде по-прост от обекта, който представлява
6) образът трябва да бъде до известна степен неопределен, да не обръща внимание на конкретното, да е гъвкав и да отстоява на неочаквания развой на събитията, на променените вкусове.
Slide 10:
Има два основни подхода за изграждане на политическия имидж:
A. първият изцяло зависи от характера (типа) на предизборната кампания.
При първия него, според типа предизборната кампания (позитивна, негативна, смесена) най-често се използват следните начини за създаване на политически имидж:
1) формиране на положителен образ;
2) употреба на ключови (ценностни) думи и квалификации;
3) използване на авторитетни личности и лидери на мнения;
4) „присламчване” към победителите;
5) систематично наслагване на образи;
6) изпреварващо използване на информация.
Slide 11:
B. вторият е т.нар. „самостоятелен подход”, когато политикът сам извайва собствения си образ.
При него се използват три стратегии:
1) максимално доближаване до обществените очаквания;
2) промяна в ценностните нагласи на обществото;
3) изменения в съществуващия политически имидж.
Slide 12-13:
Според хода на избирателния процес имиджът може да бъде:
1) обективен (текущ, възприемчив) имидж- реалното впечатление за кандидата, което е изградено у избирателите
2) субективен (огледален) имидж – представянето на кандитата пред гласоподавателите такъв, какъвто изглежда в техните очи
3) моделиран (по образец) имидж – образ, който се стреми да привлече към себе си цялостен екип от специалисти, привърженици и поклонници (на модела)
4) идеален (искан) имидж – онзи типаж, който най-много и с най-голямо желание е очакван от мнозинството гласоподаватели
5) желаем идидж (самоимидж) – такъв публичен образ, при който партията или политикът иска да остане в умовете на избирателите
Slide 14:
Интересна стратегия предлага Жак Сегела, при която се поставя акцент върху т.нар. „марка личност” (представляваща състав от физика, характер и стил). „Звездната стратегия” включва:
1) физика на звездата – качества като взискателност, честност (признаване слабостите на кандидатите), почтеност, реализъм (оценка за състоянието на полическия пазар и на възможностите на стоката да направи пробив съобразно повелите на времето), самочувствие, самоувереност
2) характер на звездата – простота (публиката винаги се прекланя пред богове, тъй като иска да получи прости отговори на сложни въпроси), изконност (стремеж към действителна идентификация), искреност, самоличност (хората купуват не самата стока, а нейния имидж)
3) стил на звездата – блясък (рекламата е изящен спектакъл, при който всекидневното представяне на потреблението е непрекъснато и безплатно, а публиката – ненаситна за нови изненади), изключителност – стилът се превръща в събитие, кандидатът ярко се откроява със своята самобитност), харизматичност, постоянство.
Slide 15:
При провеждането на предизборната политическа кампания се преминава през няколко етапа:
1) Първият етап започва поне една година преди старта на официалната предизборна кампания.
Тогава когато политическите сили се подготвят кадрово, организационно и финансово. Извършва се подбор на бъдещите политици и на дейността по изготвяне на предизборните платформи
2) Вторият етап е подготвителен. По това време се разработва и приемане на маркетингова концепция, уточняване на критериите за подбор на политиците, издигане на кандидатурите по съответните региони, сформиране на щабове, разпределяне на правата и задължението на регионални и местно равнище, обучение и подготовка на политиците, планиране на предизборната политическа реклама, осигуряване на материално-техническа база, изготвяне на финансов проектобюджет.
3) Третият етап е същинският и е най-важен за постигане на изборна победа. Тогава кампанията стартира официално с публично представяне на политиците на централно и местно равнище, политическа реклама, митинги, промоции, пресконференции. Продължава около месец, интензивна надпревара.
Характеристики: реален прагматичен характер на обявените намерения, стъпаловидност на всички предизборни прояви, използване на тактически хитрости, умение за цялостно овладяване на голямата избирателна аудитория
4) Четвъртият етап е следизборен. Извършва се анализ на резултатите.
Slide 16:
По време на политическата кампания от значение се оказват всички форми на комуникация, включително и несловесна комуникация. При нея се използват:
1) физическият вид на политиците – открояване на характеристиките на лицето, тъй като чрез него се изразяват положителни или отрицателни нагласи;
2) използваните жестове – да се прилагат сдържано, така да се подсилват или отслабват, че да не изглежда раздразнително или досадно;
3) позата на тялото, която се отличава с три компонента: биологични реакции на организма, конкретна поза и ситуация и културни традиции в даденото общество.
Slide 17:
По отношение на външен вид (и облекло) по политиците по време на публичните изяви се прилагат следните изисквания:
- скромно, но стилно облекло, без излишен лукс и парадиране със скъпи дрехи;
- представителност на облеклото съобразено със сезона, без ярки, крещящи и отвращаващи тонове и цветове;
- поддържане на връхните дрехи в отличен външен вид (чисти, изгладени, незамърсени, неокаляни);
- приятна прическа, съобразена с възрастта на кандидата;
- избягване на спортно облекло, дънки, фланелки, пуловери, якета, ако поводът на срещата не е специален
Slide 18-19:
Поведението на кандидат-политиците пред електората не е някаква самоцелна проява, проади което е необходимо да се спазват няколко общовалидни изисквания.
1. Естествено поведение пред хората без каквито и да било опити за подражаване нили имитиране на някого дори и той да е известна и общоприета личност.
2. Никога да не се подценява аудиторията независимо дали е позната или не.
3. Винаги да се държи под око публиката, за да се реализира ефективна комуникация и обратна връзка между говорещите (политиците) и електората (хората).
4. Толерантно отношение към опонентите (и хората) без изпадане в дребнаво заяждане, повишаване на тон, използване на обидни реплики, квалификации или епитети.
5. Култура на спора и полемиката, която използва фактите, аргументите и доказателствата вместо голите тези и отрицания в хода на предизборните прения
6. Използване на достъпен стил на изразяване.
Slide 20:
- политикът винаги да се ръкува с възможно най-голям брой хора, с които се среща; да става винаги на крака, когато се ръкува, дори с по-млади от него – това е израз на уважение и предразполага хората
- винаги да се усмихва на хората, с които се запознава, да казва нещо любезно и да се стреми да запомни максимален брой имена
- когато се влиза в зала или салон, където са събрани повече хора, да се влиза така, както се влиза в собстения хол, да се ходи изправен, приветливо усмихнат и с нормална крачка
Slide 21:
- ако присъстващите в залата аплодират или скандират, добре е да се поздравят с ръка, вървейки към трибуната, да се сяда удобно, но стегнато, да не се върти излишно на стола, да се избягва шепненето на ухо на съседите
- когато политикът е на маса е добре да има пред себе си пособия за писане и да се води бележки, може да са съвсем бегли, но записването внушава доверие и заинтересованост
Slide 22-23:
Поведение при телевизионна политическа реклама:
- гласът – тоналността, тембърът и ритъмът се регулират според насоките на експертите и извършения тренинг (съобрано с вида на дебатите);
- погледът – директно насочен към камерата, защото, който гледа в очите, създава впечатление за искреност, а оттук и за почтеност, увереност, убедителност и завладяване на аудиторията;
- усмивката – дозирано (но не прекалено) използване, той като това създава впечатление за добродушност, сърдечност и топлота, честота на усмивката трябва да е редуцирана и по възможност да изразява приветливост, а не прикрита и потайна;
- жестовете – показателни са за стила на общуване, понеже умерените жестове с ръцете говорят за повече толерантност и уравновесеност, и обратно – силните ръкомахания и жестикулации са израз на агресивния (и нападетелен) стил;
- позата на тялото – необходимо е винаги да бъде съобразена с биологичните реакции на организма, с конкретната моментна поза и с приетите културни традиции в обществото.
Slide 24:
Основни грешки при формиране на предизборен политически имидж:
1. Неефективен мениджмънт в процеса на формиране на публичния образ – слаба подготовка на имиджовите екипи или подценяване на имиджовото планиране
2. Смесване на различни функции – смесване на управленските с координиращите функции (на ръководителя на кампанията с тези на имиджмейкърите)
3. Абсолютизиране на вербалните за сметка на невербалните правила (или обратно) – изцяло се набляга на политическата реторика или пък се афишира модният външен вид на кандидат-политиците
4. Работа на парче
5. Минимализиране на публичния образ – подценява се ролята на медиите, масовата аудитория не получава достоверна информация за политиците поради излишна скромност или желание да презастраховане, поради избягване контактите с медиите
6. Фаворизиране на определени медии – вследствие от субективна оценка
7. Преекспониране на образа – стига се до бумерангов ефект и често се достига до скука, досада, критика и пренебрежение, вражбеност
Slide 25:
Тактически грешки:
1. Излишно ангажиране с отговори и опровержения – вследствие критики на опонента, зависи дали критиката е добронамерена или е компромат, каква е нейната цел – разкриване на слабост или дискредитиране
2. Неадекватност на публичните изяви и присъствия – недопустими прояви на вулгарност, грубост и цинизъм, неумение да се общува с медиите
3. Натрапчиво обществено присъствие на образите
4. Подценяване на компетентността на аудиторията – приема се, че публиката е невежа, некомпетентна и неподготвена по разрличните въпроси
Slide 26-30:
Закони на манипулацията според австрийския писател Йозеф Киршнер:
1) Първи закон. Ако искате хората да говорят за вас, трябва да ги предизвикате: пречки – другият пол;
пречещите на нашия напредък (и признаване); авторитетите и позоваващите се на тях; обществото, в което всички живеем; масмедиите; семейството.
2) Втори закон. Решаващата стъпка от изчакване към действие: шест успешни метода за привличане на чуждото внимание – правене на обратното на това, което се очаква; целенасочено ласкателство; тенденциозна провокация; по-добрата осведоменост; обиколният метод; методът на неваляшката.
3) Трети закон. Опаковката и съдържанието не са едно и също нещо.
4) Четвърти закон. Манипулативно повторение на посланието- три фази на манипулацията: стереотипно поведение, количествена мултипликация и качествено усилване.
5) Пети закон. Ако познавате силата на чувствата, ще погледнете с други очи на много неща в живота – морал, нравственост, почтенност, доброта
6) Шести закон. Всяко решение, което вземаме, и всяко наше действие по някакъв начин са повлияние от страха.
7) Седми закон. Ако не решават сами, другите ще го направят вместо вас.
8) Осми закон. Езикът е най-важният инструмент на манипулацията – четири основни езикови метода: 1) по-добре кажете десет пъти „да”, отколкото един-единствен път „не”; 2) провокирайте противника си с един малък трик или с такова поведение, при което се държим така, сякаш знаем всичко за него; 3) провокирайте фантазията на противника, за да представи онова, което искате да го убедите; 4) объркайте противника си, като превръщате дребните детайли в основен проблем.
Slide 31:
Манипулационни техники
1) Лепенето на „лоши” етикети – техника, при която човек, институция или идея се свързва с някакъв негативен символ. Реализирането на тази идея опетнява репутацията на даден политик или партия, за да ги дискредитира пред аудиторията.
2) „Лъскави” обобщения – внушаване се на хората да вярват, подкрепят или живеят в името на някакви дълбоковкоренени идеи, наречени с бляскави думи като справедливост, солидарност, свобода, демокрация, партиотизъм, родина и др. Провежда се рафинирана предизборна манипулация, скрита зад фасадата на помпозни обещания.
3) Трансфер на авторитет (и подкрепа от известни личности).
4) Идеята за „обикновените хора” или за „народните герои” – даден политик е човек от народа и ще работи за народа
5) Апелът „всички правят така” – стаден рефлекс, след като водачът е тръгнал нанякъде, всички инстинктивно следват неговага посока, без да се замислят за последствията.
6) Тезата за „надвисналата опасност” –тотално се експлоатират страховете на електората относно някакво предстоящо събитие, в резултат на което вниманието на хората се пренасочва от същността на съответното събитие към изгодна за манипулаторите политическа плоскост.
Slide 32:
Трикове за манипулация:
1) Образът на врага – насъскване на партийната маса срещу противниковите кандидати.
2) Лошото наследство – критикуват се управляващите партии за несвършеното през мандата, без значение дали това е така (скелети в гардероба, М.Велчев-б.м.)
3) Ние сме най-добрите – привличат се нови избиратели, особено когато едно управление е слабо и неефективно, влияе позитивно по време на политически кризи
4) Нашата политика е по-правилна – опозиционните партии предлагат друга, нова по-рационална алтернатива
5) Те нямат лидери – опонентите нямат силни водачи и не могат да управляват ползотворно
6) Политическите митове – абсолютизация на определени ценности за сметка на други, за да увеличат подкрепата за своята кауза
7) Игра с фактите – икономически и социални факти се използват със спекулативни цели
8) Мъгляви, а не точни послания – използва се от управляващата партия, за да се прикрият слабите страни и пропуските от изминалия мандат
9) Приятният цвят
Slide 33:
Универсални пропагандни техники
1) Езиковите техники – метод са промяна на действителността
2) Свръхпредлагане на второстепенна информация – увеличава увереността на зрителите и слушателите в дадена предизборна кауза и отклонява вниманието им от важни и съществени обществени процеси и явления.
3) Манипулация с числа – служи за внушаване на достоверност, точност и конкретност на съответното посление. Когато се цитират числа, се оповествята така, че да изглеждат неоспорими
4) Направлявано неизползване на определени понятия – опита за намаляване знанията на аудиторията
5) Възбуждане на страхови неврози – внушаване на предрасъдъци, шокиране на хората, създаване на чувство на дестабилизация
6) Формиране на стадни инстикти
7) Йерархизиране на ефектите – рационалният консуматор, който впоследствие реагира на всяко логическо и прогресивно решение – привлечане се вниманието, събужда се интереса, възбужда се собството желание и се провокира действие
Slide 34-35:
1) Формиране на неодобрение – създава се негативно отношение към даден политик
2) Създаване на негативен образ – прехвърляне на негативни качества от един човек на друг с цел негового дикредитиране
3) Метод на съпричастност – цели увеличаване популярността на един или друг политик
4) Използване на неопределености – употребяват се такива думи които са свързани с някакви ценности, но и не изрязяват точно това, за което става въпрос
5) Имитиране на дезинформация – провокиране на уж неотложни изменения в стратегията и тактиката на даден политик, за да заблуди своите конкуренти, че променя предизборните си намерения
6) Използване на заплашителни съобщения – представя определени политици или партии като заплаха за развитието на страната
7) Използването на контраста – подбор на определени факти, сведения и образи, на фона на които се изгражда точно противоположна оценка на политическия имидж на конкурентите
8) Налагане на положителен антиобраз – трайно утвърждаване на редица „позитивни” качества на определен кандидат в общественото съзнание, които, по време на кампанията, се разобличават
9) Езикови номинации – употребата на специален ред от думи и изрази, които създават определено отношение към различните видове политика
10) Използването на слухове
11) Фабрикуване на прякори – събуждат ненавист, отвращение
Slide 36-39:
Георги Петров - Гошо Тъпото,
Евгени Бакържиев - Бъки Бомбата, Валяка, Женя Газовика, Сапьора
Румен Петков - Запалката
Slide 40: Политически имидж
ОТНОВО ГЛОБА - АКО СИ БОЛЕН В ГРОБА
Кога мъжете НЕ искат секс? ЛЕСНО ОТСЛАБВ...
Бойко, събуди се!
Адв. Иван Груйкин: Властта трепери да не...
19.12.2010 14:59
04.01.2011 09:32
13.12.2011 02:53
http://a9m.ru/p/7197/ - Рекламодателю
Оплачиваются только реальные посетители;
Качественный, живой и заинтересованный трафик из широкого спектра социальных медиа;
Подробная статистика по кликам с возможностью обжалования качества выполнения задания;
Отсутствие комиссии за ввод средств в систему
http://a9m.ru/p/7197/ - Вебмастеру
Возможность монетизировать свои аккаунты в социальных медиа, таких как Twitter, группы и аккаунты Вконтакте, страницы и аккаунты Facebook, Google+ и даже блоги;
Максимум прибыли за счёт полной свободы в написании сопроводительного текста при публикации ссылки заказчика;
Гарантия получения денег за счёт системы холда;
Возможность заработка непосредственно при добавлении площадки в систему;
Выплаты по требованию, минимальная сумма — 100 рублей;
20.01.2012 10:12
We offer cooperation with us
http://www.cashadmin.com/?refID=14480 - We offer 22%-35% direct commission and 5% second tier commission in our 3 Tier system.