Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2010 12:39 - Реторични фигури
Автор: pr09 Категория: Други   
Прочетен: 14738 Коментари: 3 Гласове:
1



  

Реторични фигури 

Реториката възниква още в древността, като най-силно развитие претърпява в Древна Гърция и Рим. Тя е едно от трите свободни изкуства, наречени още тривиум, като другите две са диалектиката и граматиката. В далечното минало в реториката се развиват начините на словестно въздействие, наречени elocutio. Историята ни помни имената на най-известните оратори, живяли някога. Един от тях е Георгий - древногръцки софист, въвел обучението по реторика в Атина и "откривател" на горгиевите фигури. Друг виден оратор е римският писател Квинтилиан, който е първият официален императорски ритор и изразител на императорските политически стратегии в сферата на красноречието. Той разграничава две големи групи фигури, а именно мислите и думите. Демостен е друг известен древногръцки държавник и оратор. Неговите речи съдържат съществена информация за културата и политиката в Древна Гърция през IV век пр.н.е.

 Едно от най-важните имена в реториката е това на Цицерон. М. Т. Цицерон като изхожда от твърдението, че "красноречив ... ще бъде онзи, който ... ще говори така, че да умее да докаже, да достави удоволствие, да склони слушателите на своя страна", приема, че "колкото са изискванията към оратора, толкова са и видовете красноречие: семпъл, безизкусен - за доказване, умерен - за доставяне на удоволствие, темпераментен - за скланяне, в него единствен е заложена цялата сила на оратора".Той е публикувал повече от 100 речи, политически и съдебни, от които до нас са достигнали 58. До наши дни са оцелели също и 19 трактата по риторика, политика и философия, по които са се учили на ораторско изкуство поколения юристи. Освен това са съхранени и повече от 800 писма на Цицерон, съдържащи много биографички сведения и много ценна информация за римското общество от края на републиканския период. 

Реторическите фигури се класифицират от учени и през XXI век, като се запазва принципът на разделяне на фигури на речта и фигури на мисълта. Това, което е по-различно е, че се въвеждат нови критерии при дефинирането и класифицирането им. Например фигурите на мисълта са подредени в няколко подгрупи по следните критерии: структури на баланса, промяна в реда на думите, изпускане и повторение. Фигурите на речта са съотнесени към следните подгрупи: отношение на едно нещо към други, игра с думи ишеги, заместване, преувеличаване или омаловажаване на семантичните инверсии.

 М. И. Панов обособява две групи: тропи (словесни обрати, основани на употребата на думите в преносен смисъл с цел усилване на значението) и фигури  ( създадени на принципи на съчетаване на думи). Към тропите включва следните групи: тропи на думите ( метафора, метонимия, синекдоха, антономасия, ономатопея и др.) и тропи на предложението ( алегория, емфазис, перифразис, ирония, хипербола, литота, евфемизъм). Към фигурите на мисълта са отнесени реторическият въпрос, съмнение, определение и др.

Й. Ведър разделя устните публични изказвания на две големи групи в зависимост от броя на преобладаващо активните субекти. Като изхожда от това, че "реторическото общуване се осъществява по два начина: чрез монолог или чрез диалог", той обособява два дяла - монологични и диалогични изказвания, които подразделя на пет рода - доклад, реч и лекция (монологични) и полемика и неосновни форми на ораторска изява (диалогични).

За Й. Ведър "монологът е свободно в съдържателно и в конструктивно отношение изказване". Монологът е относително завършено словесна форма за представяне на идеи, мисли, концепции в логически свързан и последователен ред. Ораторът е автор и изпълнител на монологичното изказване. При монологичните изказвания ораторът е действително активният (доколкото проявява мисловна, говорна и сензорно-моторна активност), а слушателите относително пасивни, защото те също проявяват мисловна и сензорно-моторна активност по време на възприемането и имат възможност да проявят и говорна, ако след приключването пожелаят да задават въпроси или да икказват мнения и становища. Без проява на обратна реакция - вербална или невербална от страна на аудиторията за ефективността на монолога трудно може да се съди.

Много е важно съчетаването на фигурите помежду им, както и комбинирането им с аргументи, с психологически механизми. Реторическият ефект не е самоцел, не е моментен ефект, а резултат на предварително планиране и поготвена комуникативна стратегия. Практиката е показала, че едни от най-често използваните фигури са тези, които са създадени на принципите на изважданети и изпусканети, по-рядко на натрупването, на трансформирането и преместването.При устната комуникация висока е честотата на употреба на фигури, които не водят до затуднения у присъстващите да декодират значенията им. Забелязва се също, че предпочитани са фигурите, чрез които се създава впечатление за водене на диалог с присъстващите, т. е. те се чувстват като участници в диалог с присъстващите. Такива фигури са субжекция , перкурсия, антюпуфора, дубитация, комуникация, диалогизъм, перифраза.

Реторическите фигури, създадени на принципа на изпускането, например зевгма, елипса се използвт по-рядко при устно произнасяне, ако това води до неяснота на семантично равнище. Този принцип обаче при фигури на мисълта и при изграждане на изречения от позиция на синтаксиса не създава затруднения. Напротив, изпускането на съюзи се приема добре от слушателите, създава се ритмизация и няма накъсвания и паузи при произнасянето им. Това е така, защото ораторът не иска да допусне комуникативни бариери и неразбиране на това, което казва. Не попадат в списъка на предпочитаните фигури и тези, чрез които се изграждат сложни образи с много значения. Тъй като комуникацията е устна и директна, слушателите чуват и възприемат казаното от говорещия. Те нямат възможност да се върнат към написаното и да го преосмислят или да го препрочетат, както и да потърсят други значения в подтекста. Именно заради този факт при публично изказване  се избягват реторически фигури като алегория, непознати по семантика символи, двуначни изрази, емигмата, многозначни лексеми и словосъчетания.

Не се приемат като уместни и тези реторически, които в древността са се използвали за създаване на приповдигнато настроение и които са изградени на принципа на натрупването, паралелното разполагане  и баланса като изоколон, триколон, паралелизъм, тавтология и др. За  да се съобщи по интересен начин достоверна информация, както и да се акцентира върху съществени детайли е уместно да се използват фигури, чрез които се постига описание, изобразяване. такива фигури са характеризмът, енумерацията, олицетворението ( персонификация ), евиденция.

При публичното изказване или презентирането една от основните цели е създаването на положителна нагласа, затова не би било уместно да бъдат използвани фигури като ирония, сарказъм, омаловажаване. Също така не се допускат гротеска и пародия, защото стремежът  е да се даде достоверна и полезна информация, да не се замества денотативната функция, назоваването с образност в негативен план. Именно с цел да се съобщят истинни факти, за да се изтъкне ползата за присъстващите, за да подпомогне процеса на оформяне на мнение у тях и на вземане на решение се избягват фигури създадени чрез трансформация на значението като хипербола и илитота.  Именно чрез преувеличавнето или умаляването, постигнато чрез слово или чрез невербални средства се противоречи на предназначението на презентацията например. Именно поради тази причина не се допуска употребата  на такива фигури.

 При публично изказване не е уместно използването на фигури, които са създадени на принципа на натрупване на звукове с цел създаване на благозвучие. Алитерацията и асонансът не водят до повишаване на реторическия ефект. Същевременно обаче не трчбва да се допуска неблагозвучие и натрупване на неблагоприятни съгласни. Не е  от особена полза честото използване на фигури като алитерация, симплок, асонанс, но умерената им употреба обаче допринася за формиране на благоприятна нагласа, за избягване на еднообразието и монотонността, за постигане на разнообразие и оттам за задържане на вниманието на присъстващите.

Реторичните фигури са стиковани, използват се комбинирано.  По-надолу ще бъдат представени нчкои от тях  придружени с кратък обяснителен анализ:

·        Метафора – те създашат познати образи, бързо се декодират, но не са шаблонизирани. Метафората се основава на неизречено, скрито сравнение, при което обичайното значение се заменя с друго. Като прехвърля черти и качества от неодушевени предмети върху одухотворени същества, метафората създава особена изразителност на речта, понеже й предава по-голяма образност. Освен сравнения метафората често използва и епитети. Тя е обикновена или проста, когато предава ново качество на изобразявания предмет посредством скрито сравнение и разгъната или развита, когато съпоставката не се извършва пряко, а косвено чрез няколко подчинени една на друга метафори. Тясно свързани с метафората са редица стилистични и реторични средства, като метонимия, катахреза, антитеза, паралелизъм, олицетворения, които могат да бъдат разглеждани като нейни разновидности .

·        Метонимия – представлява разновидност на метафората и се състои в замяна на една дума с друга на основата на връзката на значеничта.

·        Синекдохата – има характеристики, много близки до метонимията. При нея видовото название представя родовото .

·        Сравнение - съпоставяне на два обекта например с помощта на като (като че, като на, както, сякаш, подобно на и др.) Стилистична и реторична фигура, основана върху съпоставянето на общи или различни признаци между явления и прояви, като обикновено се сравнява познато с непознато, изпитвано с неизпитвано, конкретно с абстрактно, поради което сравнението приема една или друга форма: пряко и непряко, отрицателно и потвърдително, стеснително и разширително.

·        Епитет - определение, което изпълнява художествена функция, напр. величествена планина, уханна роза, печални очи и т.н.

  • Олицетворение -  стилистична и реторична фигура, при която човешки черти се приписват на природни явления, на животни или на предмети. Посредством олицетворението вещественият свят се приобщава към света на човека, за да вземе по-дейно участие в неговия живот.
  •  Образен паралелизъм – стилистичен и композиционен похват, основан върху дълбоката връзка между природните явления и душевния живот на човека. Преди да бъде внедрен в личното творчество, е широко използван в свещените книги и в народното творчество. Употребява се като композиционно средство, когато душевното състояние на литературните герои се разразява на фона на хармониращи му природни картини.
  • Анафора - стилистична фигура, способ за увеличаване изразителността на словото, посредством повторение на звуци, думи и изрази в началото на няколко следващи стихове или фрази. Често се използва в ораторската реч с т.нар. ораторско ударение в началото на две или на повече фрази. Когато повторението е в края на стиха или на фразата, фигурата се нарича епифора.

Хумор. Степени на хумора:

·        Насмешка – най-ниската степен. Изградена е на морална основа. Например може да се осмива външен вид, но всички са развни във всякакво отношение.

·        Ирония – този, който иронизира поставя сбе си по-високо в етично-морално отношение. стилистично-изобразителен похват, троп, аспект на комичното, използван във всички жанрови разновидности на хумористично-сатиричната литература. За разлика от сарказма, при иронията подложените на критика лични и обществени недъзи са осмивани, вместо да бъдат разобличавани. Съобразно с вложения в нея смисъл иронията получава разнообразни отсенки между остроумието, подигравката и издевателството извън обсега на сарказма. Иронията получава въплъщение в широк спектър на изобразителни похвати и стилистични средства, между които особено силно изпъкват: гротеска, карикатура, хипербола, парадокс, пародия, травестия и шарж.

·        Сатира - 1. жанр на лирическата поезия с критическа или изобличителна насоченост; 2. в широк смисъл – като една от основните прояви на комичното и в съчетание с хумора участва дейно в състава на хумористично-сатиричната литература – широка творческа област, която получава реализация в основните литературни родове и видове.

·        Сарказъм – чувство за превъзходство. Целта е да постигнеш промяна в общественото мнение като го показваш.

·        Инвектива – това е директно, грубо охулване. Например черен PRнапример дискредитиране.

 

                                                         Употреба на звук:

  • Алитерация - метрико-хармоничен способ за увеличаване и разнообразяване на речевата експресия, основан върху повторяемостта на еднакви или близки по гласеж съгласни звуци при подчертаването на особено важните по смисъл думи в стиха.
  • Асонанс - съзвучие на гласни звуци в една или в няколко думи, противоположен на дисонанс.
  • Хипербола - стилистична и реторична фигура, широко разпространено изразно средство за постигане на образност и речева експресия чрез преувеличаване на някои действителни прояви в противовес на литотата. Основана е на сравнение между две явления, между които съществува само идейно, но не и реално сродство.
  • Литота - стилистичен похват, троп, с въздействие, противоположно на хиперболата, намаляващ или обезличаващ значението на предмета на изображение, посредством отрицание, за да бъде подчертано противоположното по смисъл.
  • Градация – стилистична и реторична фигура за изразяване на впечатления от прояви или явления в една или друга посока; стилистичен и реторичен способ за засилване или отслабване на речевата експресия чрез взаимосвързани ситуации във възходяща или в низходяща степен.
  • Елипса – произлиза от гръцки – изпускане, пропускане. Изпускане на дума или думи, чието значение обаче се разбира в контекста.
  • Зевгма – Експресивна конструкция, която се състои от основна / главна / ключова дума и зависещи от нея еднородни части на изречението, които са развностойни в граматически аспект, но са различни по значение, ш резултат на което многозначността в главната дума едновременно актуализира минимум две значения и смислови оттенъци.
  • Асиндетон – нямаме съюзи.
  • Полисиндетон – имаме съюзи.
  • Дубитация – фигура, при която ораторът демонстрира безпомощност, известни съмнения относно истинността, правдивостта и справедливостта, той има затруднение и отправч молба за помощ към присъстващите.
  • Комуникация – говорещият търси фиктивен съвет относно начина на действие.
  • Субжекция – фиктивен начин за водене на диалог, ораторът сам задава въпроси и сам дава отговори.
  • Епанодортоза – дефинира се като връщане към една дума с цел да се усили въздействието.
  • Инверсия – преместване, разместшане. При неч се променя общоприетия ред на думите и словосъчетанията в изреченията ; използва се за придаване на изразителност или за смислово и емоционално отделяне на думите. Ш българския език според синтактичните правила  при построяване на изречение определението обикновенно е пред подлога/допълнението/обстоятелството. При инверсията определението отива след тях.
  • Реторичен въпрос – въпрос, с който говорещият не цели да получи отговор, тъй като смята, че отговорът на въпроса е общоизвестен, а по косвен начин да предаде съобщението, което се съдържа в отговора.
  • Реторично обръщение – цели да приповдигне духа.
  • Диалогизъм – съзнателно се създава илюзия, че побликата е включена в диалога.
  • Храктеризъм -  от гръцки означава изобразяване. Ораторът използва тази фигура като изобразява и описва събития и предмети като в картина.
  • Хипалага – означава заменяне на една дума с друга. Например: „Африка се бие” вместо „Африканците воюват”.
  • Енумерация – произлиза от латинската дума enumeracio. Чрез нея ораторът резюмира накратко всички важни изводи направени след аргументация, като представя тези изводи още веднъж в ефектен и красив ред, като изброява, така че да въздейства силно върху аудиторията.
  • Консилацио -  познаваш аргументите и има толерантност, но смачкваш с „НО”.

Реторичните фигури намират широко приложение, но прекалената им употреба не е препоръчителна, тъй като информативната функция, която доминира, предполага редуцирано прилагане на словесни украси и ясен, стегнат и точен изказ. Привличането и задържането на вниманието изискват уместно и ефективно използване на реторически фигури, самостоятелно или комбинирани, в преходна или следходна позиция спрямо реторическите аргументи.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ...?
04.10.2010 18:09
Всичко в този речник е написано на недостъпен за младежта език?! А мисля, че главно те се интересуват от значението на тропите и фигурите! Препоръчвам им първия сайт в
Google!!!
цитирай
2. анонимен - ами не е така
13.04.2012 21:08
Статията представя съвсем специализирано реторическите фигури, тоест явно е предназначението за студенти. Харесва ми и препоръчителния акцент, кое когае уместно да се използва и кога не
цитирай
3. skarif - Ценно!
27.05.2013 13:08
Изключително ценно! Благодаря! Ще ползвам част от материала.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pr09
Категория: Други
Прочетен: 113610
Постинги: 8
Коментари: 100
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031